За общуването във Facebook


7
Здравейте, колеги!
Ако намерите някоя свободна минутка за релакс, ви препоръчвам да прегледате ето този материал, който харесах наистина. От него ще научите за това колко е важно да се публикуват собствени материали, как да получавате повече лайкове и прочитания на материалите си, как по-удачно да публикувате снимките си и още!
http://networkedblogs.com/S7ynf
Бих искал също така да приканя читателите да оставят собствените си препоръки за едно по-успешно общуване в социалните мрежи - какво научихте по лошия начин? Коя е най-смешната издънка, на която сте попадали или сте направили сами? Кога сте предизвиквали неочаквано силен отзвук и как? Кои техники сте забелязали, че привличат повече читатели и почитатели на съдържанието, което е важно за вас?
Фирмите, които са една крачка напред, отдавна имат твърдо присъствие в социалните мрежи и ги използват като отличен инструмент за маркетинг и корпоративна комуникация. Замисляли ли сте се за личния си имидж онлайн?
Тези теми са ми интересни и ще се радвам, ако споделите мненията си за една, надявам се, полезна дискусия =) Нека писането почне сега :D:D:D



Отговори



8

По-добре ще общуваме във фейсбук, ако се научим по-добре да общуваме въобще. Това, което може би е различното, а може би не - е това, че много хора стават "известни" със скандални постове с крайно лично мнение - така те събират най-много внимание, а още по-неприятното е, че тези, които нямат собствено мнение - се съгласяват с тях. И в крайна сметка се получават няколко негативни коментара и стотици харесвания, заради които човек може да се хване за главата. Личното мнение става прекалено популярно някак си, особено ако не е правилно.

Фейсбук е доста... как да го кажа... двоичен :D От една страна, отдавна бих изтрила профила си, защото не искам да има много информация за мен в мрежата, но от друга страна - това е почти единственият начин за масова и ефективна безплатна реклама.

Поддържам фейсбук профила си най-вече заради рок-групата ни и съм забелязала много от нещата, описани в тази статия. Най-вече съм се хващала на мисълта, че когато искам да публикувам нещо, почва едно голямо ровене на подходяща снимка, защото "ако няма хубава снимка, няма да го прочетат, харесат, и изобщо - забележат" и съм се изненадвала когато някой НЕ-скандален прост ред от 5 думи предизвика дискусия.

Факт е, че хората ги мързи да четат дълги постове, даже този едва ли ще бъде прочетен. Заради фейсбук почти измряха форумите и блоговете. При цялата информация, хората искат всичко да е кратко и ясно.

Интересни са схемите им и се опитвам да изчисля кое е и най-подходящото време за публиакации? Вечер, когато всякаш е най-препълнено и публикацията може за секунди да изчезне в хронологията, или напротив - точно тогава може да привлече най-много внимание? Във всеки случай, личните ми постове достигат до много повече хора, отколкото публикациите на страницата ни  - може би фейсбук нарочно ги ограничава, независимо от харесванията, защото очаква заплащане за реклама.

Не знам, никога не съм се стремила към популярност във фейсбук и смятам, че най-правилно е просто да внимаваме какво показваме, да бъде то наистина интересно, правилно, полезно, желателно позитивно и да внимаваме дали това, което споделяме, не би обидило или ядосало някой друг - както може би трябва да общуваме наистина помежду си - именно такова поведение имат хората с добър имидж.

Личното мнение (според мен) си е лично, а интернет не е мястото, където да се изясняват отношения. Ако това просто правило се следва, смятам, че социалните мрежи биха станали по-приятно място.


от heruelda (894 точки)


0
проблема не е на Фейсбук :) проблема е на текущото състояние на ценностната система на хората. Пада и още не е ударила дъното :) От всички страни те заливат примери за това - кино, телевизия, политика, фрапиращи бонуси за мениджъри в публични институции, заменки, лобита и т.н. Най-големите бандити са най-големи поддръжници на вярата, крадеца вика "дръжте крадеца"... Може би си намерила (или още не знаеш) изхода от нещата - обгради се с истински приятели (не казвам че е лесно, пример съм самия аз) и зачеркни останалия свят, той просто не ти е нужен :)

от redOne (0 точки)

0
Да, проблема винаги е в хората. И скандалното привлича внимание навсякъде. Просто в интернет това се използва и от отделни не-медийни личности. Но уви, никой не може да се обгради само с истински приятели... не е и нужно. Затваряйки очите си за останалият свят, ние затваряме само себе си.

от heruelda (894 точки)


7
Не вярвам на фейсбук. Мисля че се отнася непочтено към мен, рови прекалено много в компютъра ми. Използва начини, които не са очевидни за потребителя за да събере информация, която не би трябвало да го интересува.
Имам 2 акаунта - един официален мой си, и един който ползвам да спамя. Мисля че не съм съвсем бос в работата с компютри. Мисля че не съм съвсем бос и в това как да остана сравнително анонимен. Спамерския ми акаунт няма приятели. Избягвам да харесвам неща, които биха ме заинтересовали докато съм "официален". Не се абонирам за едни и същи неща. Спамерския ми акаунт няма никаква информация, освен един мейл за регистрация (някъде из Русия).
Но ... само за няколко седмици (при условие че не влизам кой-знае колко често нито с единия, нито с другия акаунт) фейса почна да "мисли че познавам" подозрително много хора, които наистина познавам.
За мен това означава, че "заключенията" които прави фейсбук, не се баязират само на това което аз пиша, а на някакви неща, които фейса записва "по служебен път" - бисквитки, IP адреси... което е доста ... непочтено. Фейсбук е място за споделяне, не място за ровичкане в чуждо мръсно бельо.
Другия куриоз е с Гугъл.
Баща ми е на почти 80 години, пенсионер е от над 20 години. Една-единствена негова снимка (и вероятно единственото място където е споменато името му) е една страница, на която няма кой-знае каква значима за гугъла информация - списък с преподаватели - снимка и име в табличка. Вероятно и посещенията на тази страница клонят към нула.
Аз също гледам да съм горе-долу анонимен. Като си напиша името излиза най-вече нещо свързано с Телерик. Излиза само една моя доста омазана снимка
Брат ми е ... да кажем че сяда на компютъра само при нужда, а работата му не е свързана с работа с компютър. За него има още по-малко информация в нета, ако изобщо има. Аз поне не съм я срещал.
И сега куриоза:
Пиша си името и цъквам в гугъла "Картинки". Размазаната ми физиономия излиза под No 2-3 някъде, в първата десетка излиза и снимката на баща ми.
Пиша името на брат ми. Негова снимка не виждам на първата страница, но снимката на баща ми пак се появява горе-долу на същото място.
Пиша някакво първо име, но съ същата фамилия като моята. Често срещано - като Петър или Иван, после рядко срещано - като Манол или Виталий... В никой един от 10-тината опита снимката на баща ми не излиза на първа страница, дори не мога да я намеря.
И с'я ми кажете - к'во да си мисля? Гугъла по някакъв начин е успял да построи родословното ми дърво. Гарантирам, че не повече от 5 човека извън фамилията знаят кой е баща ми. Никога-никога не съм писал в нета кой е той, или кой е брат ми. И тримата сме "световно неизвестни"... с нищо незабележими, а някои почти неприсъстващи в нета.
Вече не съм на възраст, на която бих казал "Ехааа... яко! Тоя Гугъл е много умен!". По-скоро съм притеснен и обезпокоен от това което установих.
Стана дългичко, още един абзац само - за фирмите "активно ползващи фейсбук" за привличане на клиенти. Аз лично от реклама във фейсбук ако си купя нещо ... по-скоро ще стана трамвай. Като знам какви откровени боклуци се рекламират, колко лъжи се изписват (включително и от мен), колко неща излезнаха за "платените тролове" които агитират за тази или онази политическа партия преди изборите ... просто няма начин да повярвам и на дума от това, което е изписано във фейса. Дори напротив - ще подхождам с повишено внимание към всяка стока, чието име съм мернал във фейса.

от JulianG (5316 точки)


0
Мисля, че параноята в интернет заслужава отделна тема :D Това, което споделяш звучи наистина страховито, но ако човек внимава какво споделя, няма нищо страшно според мен. Не сме престъпници. Аз и да искам, не мога да изтрия името си от мрежата. Нека рови за мен информация който си иска, няма да намери нищо лошо... освен ако някой нарочно не използва информацията ми за да ме злепостави, но просто не съм чак толкова интересна :D
А във фейсбук не се рекламират само стоки, какво да кажем за изкуството? Да, и то е вид стока, но когато единственият начин за споделянето му е мрежата, значи ли, че това, което го има там, не заслужава внимание? Малцина си позволяват да посетят галерия или концерт на неизвестен за тях автор... нещата са много субективни, но наистина се отклонихме от темата на темата :D

от heruelda (894 точки)